заблажа
[zɐbɫɐˈʒa]
заблажа значение:
Какво е заблажа? Започвам да ям блажна (животинска) храна след приключване на християнски пост; отговявам.
1. (религия/бит) Започвам да ям блажна (животинска) храна след приключване на християнски пост; отговявам.
2. (кулинария) Слагам мазнина в ядене; омазнявам.
3. (разговорно) Хапвам нещо вкусно или калорично; облажвам се.
- Ударение
- заблажа̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-бла-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- заблажвам
Примери за използване на заблажа
(религия/бит)
- На Великден всички заблажиха с агнешко и яйца.
- Днес се заблажава.
(кулинария)
- Заблажи боба с малко запържено олио.
- Бабата заблажи супата с масло.
(разговорно)
- Хайде да заблажим с една торта.
Как се пише заблажа
Грешни изписвания: заблажъ, зъблажа, заблъжа
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а (или -я), не -ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:благ
Образуван от представка 'за-' и корен 'благ' (в смисъл на мазен, тлъст, животински продукт) + глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заблажа след пост
- заблажа устата
Фразеологизми:
- заблажа си устата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
