забождане
[zaˈbɔʒdanɛ]
забождане значение:
Какво е забождане? Действието по вкарване на остър предмет в нещо; прикрепване чрез пробождане.
1. (пряко) Действието по вкарване на остър предмет в нещо; прикрепване чрез пробождане.
- Ударение
- забо̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-бож-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- забождания
Примери за използване на забождане
(пряко)
- Внимателното забождане на карфицата предотврати скъсването на плата.
- Забождането на колчетата в твърдата земя беше трудно.
Антоними на забождане
Как се пише забождане
Грешни изписвания: забождане, зъбождане, забуждане, забождъне
Пише се с ж пред д (корен бод- с редуване при несвършен вид).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бости
От глагола 'забождам', който идва от корена 'бода' (старобълг. *bost*) + представка 'за-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забождане на игла
- забождане с поглед (преносно)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
