забуботя
[zaboˈbɔtʲɐ]
забуботя значение:
Какво е забуботя? Започвам да издавам глух, тътнещ, монотонен шум (за огън, двигател, гръм и др.).
1. (пряко) Започвам да издавам глух, тътнещ, монотонен шум (за огън, двигател, гръм и др.).
- Ударение
- забубо̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-бу-бо-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на забуботя
(пряко)
- Печката бързо забуботя, след като хвърлиха сухите дърва.
- В далечината забуботя гръм и небето притъмня.
Как се пише забуботя
Грешни изписвания: забоботя, за буботя, зъбуботя, забубутя
Думата се пише с у в корена (звукоподражание на 'бу-бу'). Окончанието е -я за 1 л. ед.ч., II спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буботя
Префикс 'за-' (начало на действие) + ономатопеичен (звукоподражателен) глагол 'буботя', имитиращ глух, нисък звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забуботя огънят
- забуботя двигателят
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
