Dumite-BG – онлайн речник за българския език

завера

[zɐˈvɛrɐ]

завера значение:

Какво е завера? Тайно споразумение между група хора за извършване на преврат, въстание или друго действие срещу властта; конспирация.

1. (история/политика) Тайно споразумение между група хора за извършване на преврат, въстание или друго действие срещу властта; конспирация.
2. (разговорно) Тайна уговорка, интрига.
Ударение
завѐра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ве-ра
Род
женски
Мн. число
завери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завера

(история/политика)
  • Велчовата завера от 1835 г. е опит за въстание срещу османската власт.
(разговорно)
  • Усетиха, че се готви някаква завера срещу началника на отдела.

Как се пише завера

Грешни изписвания: завяра, зъвера
Думата се пише с 'е' (променливо я), във формите без ударение върху гласната или в членувана форма запазва 'е': завера.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вяра
От 'за-' + 'вяра'. Първоначално означава полагане на клетва, съзаклятие, обричане на вяра за общо дело.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Велчова завера
  • гръцка завера

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.