завещаване
[zɐvɛʃˈtavɐnɛ]
- Ударение
- завеща̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ве-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- завещавания
Как се пише завещаване
Грешни изписвания: завештаване, зъвещаване, завещъване, завещавъне
Буквата щ се използва за звукосъчетанието шт.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣщати
От глагола 'завещая'/'завещавам'. Корен 'вещ-' (свързан с 'вет' - съвет, обет).
Употреба
Чести словосъчетания:
- акт на завещаване
- форма на завещаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
