завещателен
[zɐvɛʃˈtatɛlɛn]
завещателен значение:
Какво е завещателен? Който се отнася до завещание или произтича от него.
1. (право) Който се отнася до завещание или произтича от него.
- Ударение
- завеща̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-ве-ща-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завещателни
Примери за използване на завещателен
(право)
- Нотариусът разпечата плика със завещателното разпореждане.
- Наследниците оспориха завещателния акт в съда.
Синоними на завещателен
Как се пише завещателен
Грешни изписвания: завещателан, зъвещателен, завещътелен
Проверка с формата за мн.ч.: завещателни -> завещателен (променливо 'я' не е налично тук, но се спазва правилото за наставката -телен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣщати
Произлиза от глагола 'завещавам' (стб. завѣщати - обещавам, уговарям), с наставка '-телен', формираща прилагателни със значение на предназначение или принадлежност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завещателен акт
- завещателно разпореждане
- завещателна воля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
