завещателка
[zɐvɛˈʃtatɛlkɐ]
завещателка значение:
Какво е завещателка? Жена, която оставя завещание; авторка на завещание.
1. (право) Жена, която оставя завещание; авторка на завещание.
- Ударение
- завеща̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ве-ща-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- завещателки
Примери за използване на завещателка
(право)
- Волята на завещателката беше имуществото ѝ да бъде дарено на фондация за сираци.
Синоними на завещателка
Антоними на завещателка
Как се пише завещателка
Грешни изписвания: завещателкъ, завищателка, зъвещателка, завещътелка
Думата се пише с 'щ' (щ = шт). Гласната в корена е 'е' (завЕт).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:завет/вещ
Произлиза от глагола 'завещавам' (от старобългарски) + наставка за деятел '-тел' и наставка за женски род '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- починалата завещателка
- воля на завещателката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
