завещателски
[zavɛʃˈtatɛlski]
завещателски значение:
Какво е завещателски? Който се отнася до завещател (автора на завещание) или до неговите права и действия.
1. (право) Който се отнася до завещател (автора на завещание) или до неговите права и действия.
- Ударение
- завеща̀телски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-ве-ща-тел-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завещателски
Примери за използване на завещателски
(право)
- Адвокатът разясни завещателската воля на покойния.
Как се пише завещателски
Грешни изписвания: завещателен, зъвещателски, завещътелски, завещателскй
Образувано с наставка -ски. Да не се бърка с завещателен (напр. завещателно разпореждане), макар значенията да са близки.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:завещател
Производно прилагателно от съществителното 'завещател' (лице, което прави завещание) с наставка '-ски'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завещателски акт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
