завея
[zɐˈvɛjɐ]
завея значение:
Какво е завея? За вятър — започвам да духам силно.
1. (пряко) За вятър — започвам да духам силно.
2. (пряко) Покривам, затрупвам нещо със сняг, пясък или прах чрез вятъра.
3. (преносно) Отнасям нанякъде (за вятър); издухвам.
- Ударение
- завѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- завявам
Примери за използване на завея
(пряко)
- Вън завея силен северен вятър.
(пряко)
- Виелицата завея пътеката и не се виждаше нищо.
- Пясъкът завея следите им.
(преносно)
- Вятърът завея листата в съседния двор.
Как се пише завея
Грешни изписвания: завеия, зъвея
Глаголът завършва на -я след гласна. В 3 л. мн.ч. формата е завеят.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣꙗти
Словообразувателно гнездо на глагола „вея“ (духам) с представка „за-“, индикираща начало на действие или покриване чрез действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сняг завея
- вятър завея
Фразеологизми:
- откъде го завея вятъра
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
