завистник
[zɐˈvistnik]
завистник значение:
Какво е завистник? Човек, който изпитва чувство на завист към успехите или притежанията на другите.
1. (общо) Човек, който изпитва чувство на завист към успехите или притежанията на другите.
- Ударение
- завѝстник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вист-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завистници
Примери за използване на завистник
(общо)
- Завистниците не можеха да понесат неговия бърз успех.
- Той е дребен завистник, който се радва на чуждото нещастие.
Синоними на завистник
Антоними на завистник
Как се пише завистник
Грешни изписвания: зависник, зъвистник, завйстник, завистнйк
Пише се с т (завистник), тъй като произлиза от 'завист'. Проверката се прави с основната дума.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:завист
Образувано от съществителното 'завист' с наставка '-ник', означаваща деец или носител на качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- злобен завистник
- таен завистник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
