завоня
[zɐvoˈnʲa]
завоня значение:
Какво е завоня? Започвам да излъчвам силна, неприятна миризма (смрад).
1. (пряко) Започвам да излъчвам силна, неприятна миризма (смрад).
- Ударение
- завоня'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-во-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- завонявам
Примери за използване на завоня
(пряко)
- От кухнята завоня на изгоряло.
- Боклукът завоня ужасно в жегата.
Антоними на завоня
Как се пише завоня
Грешни изписвания: завоне, зъвоня, завуня
Глаголът е от II спрежение. В 3 л. ед.ч. и 2 л. мн.ч. окончанието е меко 'я' (завоня), а не 'е'. Проверка с формата за 1 л. ед.ч. - 'завоня' (аз).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воня
Сложен глагол от представка 'за-' (начало) + 'воня' (издавам лоша миризма). Сродна с думи за миризма в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завоня на мърша
- завоня на изгоряло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
