завържа
[zɐˈvɤrʒɐ]
завържа значение:
Какво е завържа? Стягам нещо с въже, конец или кърпа, като правя възел.
1. (пряко) Стягам нещо с въже, конец или кърпа, като правя възел.
2. (преносно) Започвам, установявам (отношения, разговор, приятелство).
3. (ботаника) За растение – образувам плод след прецъфтяване.
- Ударение
- завъ̀ржа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-вър-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- завръзвам
Форми на думата завържа 43
- завържи
- завържат
- завърже
- завържем
- завържеш
- завържете
- завържеше
- завържел
- завържела
- завържели
- завържело
- завържелия
- завържелата
- завържелите
- завържелият
- завържелото
- завържех
- завържеха
- завържехме
- завържехте
- завърза
- завързал
- завързала
- завързали
- завързало
- завързалия
- завързалата
- завързалите
- завързалият
- завързалото
- завързан
- завързана
- завързани
- завързано
- завързания
- завързаната
- завързаните
- завързаният
- завързаното
- завързах
- завързаха
- завързахме
- завързахте
Примери за използване на завържа
(пряко)
- Ще завържа обувките си, преди да тръгна.
- Трябва да завържеш кучето, за да не избяга.
(преносно)
- Той успя да завърже разговор с непознатата.
- Надявам се да завържа нови приятелства в университета.
(ботаника)
- Тази година ябълката завържа много плод.
- Сливата не успя да завърже заради студовете.
Как се пише завържа
Грешни изписвания: завържъ, завърже, зъвържа, заваржа
Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а след 'ж' (завържа), а в 3 л. мн.ч. е -ат (завържат).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѧзати
От праславянския корен *vęz- (връзвам). Сродна с думите възел, връзка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завържа разговор
- завържа приятелство
- завържа възел
- завържа интрига
Фразеологизми:
- завържа си езика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.