заговорче
[zɐɡoˈvɔrt͡ʃɛ]
заговорче значение:
Какво е заговорче? Малък, незначителен или зле организиран заговор/интрига.
1. (преносно) Малък, незначителен или зле организиран заговор/интрига.
2. (иронично) Приятелско шушукане или планиране на нещо дребно.
- Ударение
- загово̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-вор-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- заговорчета
Примери за използване на заговорче
(преносно)
- Тяхното тайно заговорче беше разкрито за минути.
(иронично)
- Какво заговорче си спретнахте двамата в ъгъла?
Синоними на заговорче
Как се пише заговорче
Грешни изписвания: загуворче, зъговорче, заговурче
Основната гласна в корена е о (говор), не се променя при умалителната форма.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заговоръ
От корена 'говор' с представка 'за-', означаващо тайно съглашение. Умалителната форма придава нюанс на незначителност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тайно заговорче
- невинно заговорче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
