зазвучаване
[zɐzvuˈt͡ʃavɐnɛ]
зазвучаване значение:
Какво е зазвучаване? Процесът на започване на звучене; моментът, в който се понася звук, мелодия или глас.
1. (общо) Процесът на започване на звучене; моментът, в който се понася звук, мелодия или глас.
- Ударение
- зазвуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-зву-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зазвучавания
Примери за използване на зазвучаване
(общо)
- След кратко зазвучаване на химна, всички станаха на крака.
- Едновременното зазвучаване на всички камбани огласи града.
Антоними на зазвучаване
Как се пише зазвучаване
Грешни изписвания: зазвучяване, зъзвучаване, зазвочаване, зазвучъване, зазвучавъне
Пише се с 'а' след 'ч' (в наставката -ава), тъй като в българския език след ж, ч, ш не се пише 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звукъ
Произлиза от глагола 'зазвучавам', който е производен на съществителното 'звук'. Коренът е общославянски *zvǫkъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зазвучаване на музика
- тържествено зазвучаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
