заквича
[zakviˈt͡ʃa]
заквича значение:
Какво е заквича? Започвам да издавам остри, пискливи звуци (характерни за свиня, но и за други животни като кучета).
1. (пряко) Започвам да издавам остри, пискливи звуци (характерни за свиня, но и за други животни като кучета).
2. (преносно) За човек (обикновено дете) – започвам да плача или да викам с тънък, дразнещ глас.
3. (преносно) За механизъм – започвам да скърцам или да издавам висок стържещ звук.
- Ударение
- заквича̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-кви-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- квича
Примери за използване на заквича
(пряко)
- Когато видя вълка, кучето се сви и заквича от страх.
- Прасето заквича пронизително в кочината.
(преносно)
- Детето падна и веднага заквича, за да привлече вниманието на майка си.
(преносно)
- Спирачките на стария автобус заквичаха по нанадолнището.
Как се пише заквича
Грешни изписвания: за квича, заквеча, зъквича, заквйча
Думата се пише слято, тъй като за- е словообразуваща представка. Коренната гласна е и (от квича), а не е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:квича
Образувано от глагола 'квича' с добавяне на префикса 'за-', който придава инхоативно значение (начало на действието).
Употреба
Чести словосъчетания:
- заквича от болка
- заквича на умряло
- заквича жално
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
