заклеймя
[zɐkɫejˈmʲa]
заклеймя значение:
Какво е заклеймя? Поставям печат (клеймо) върху нещо или някого (в миналото - върху престъпници или добитък) чрез нажежено желязо.
1. (историческо/пряко) Поставям печат (клеймо) върху нещо или някого (в миналото - върху престъпници или добитък) чрез нажежено желязо.
2. (преносно) Остро осъждам, разобличавам или порицавам някого публично; лепвам петно на името.
- Ударение
- заклеймя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-клей-мя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- заклеймявам
Примери за използване на заклеймя
(историческо/пряко)
- В миналото са заклеймявали крадците с нажежено желязо.
(преносно)
- Обществото заклейми постъпката му като неморална.
- Ораторът заклейми предателството и корупцията.
Синоними на заклеймя
Как се пише заклеймя
Грешни изписвания: заклеймъ, заклеимя, зъклеймя
Пише се с 'й' (клеймо). Окончанието за 1 л., ед.ч. на глаголи от II спрежение е -я (след мека съгласна).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:клеймить
Вероятно заемка от руски език или образувана на домашна почва от съществителното 'клеймо' (печат, жигосване), което е от германски произход (през полски).
Употреба
Чести словосъчетания:
- заклеймя позора
- заклеймя като предател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
