Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заключалка

[zɐklʲuˈt͡ʃaɫkɐ]

заключалка значение:

Какво е заключалка? Приспособление, механизъм или детайл, който служи за затваряне, закопчаване или заключване на нещо (врата, прозорец, книга, кутия, бижу и др.).

1. (пряко) Приспособление, механизъм или детайл, който служи за затваряне, закопчаване или заключване на нещо (врата, прозорец, книга, кутия, бижу и др.).
Ударение
заключа̀лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-клю-чал-ка
Род
женски
Мн. число
заключалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заключалка

(пряко)
  • Старата дървена ракла имаше ръждясала желязна заключалка.
  • Заключалката на гривната се счупи и тя падна от ръката ѝ.

Синоними на заключалка

Как се пише заключалка

Грешни изписвания: заклучалка, заключялка, зъключалка, заключълка
Думата се пише с ю (заключалка), тъй като коренът е ключ. В наставката се пише а след ч (в съвременния български език след ж, ч, ш се пише а, а не я).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ключа
Произлиза от глагола 'ключа'/'заключа' (корен 'ключ') + наставка за оръдие на действието '-лка'. Думата е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сигурна заключалка
  • счупена заключалка
  • заключалка на врата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.