заключителен
[zakluˈt͡ʃitɛlɛn]
заключителен значение:
Какво е заключителен? Който се извършва накрая; с който нещо завършва или приключва.
1. (пряко) Който се извършва накрая; с който нещо завършва или приключва.
- Ударение
- заключѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-клю-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заключителни
Примери за използване на заключителен
(пряко)
- В заключителния етап на състезанието напрежението беше огромно.
- Директорът произнесе заключителна реч пред служителите.
Антоними на заключителен
Как се пише заключителен
Грешни изписвания: заключителин, зъключителен, заключйтелен
Думата се пише с ю след л и с две е-та в наставката -телен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заключа
Произлиза от глагола *заключа* (завърша, приключа) с наставка *-телен*, която формира прилагателни със значение на предназначение или свойство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заключителен етап
- заключителна част
- заключителен акт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
