законен
[zɐˈkɔnɛn]
законен значение:
Какво е законен? Който е съобразен със закона, признат е от закона или се основава на него.
1. (право) Който е съобразен със закона, признат е от закона или се основава на него.
2. (общо) Който е справедливе, основателен и морално оправдан.
- Ударение
- закòнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-ко-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- законни
Примери за използване на законен
(право)
- Те сключиха законен граждански брак.
- Имам законното право да получа обезщетение.
(общо)
- Това е напълно законен въпрос предвид обстоятелствата.
- Изпитваше законна гордост от постижението си.
Синоними на законен
Антоними на законен
Как се пише законен
Грешни изписвания: законнен, зъконен, закунен
При образуване на формите за женски и среден род, както и за множествено число, гласната е от наставката изпада (законен -> законна, законни). Във формите за женски род, среден род и множествено число се получава двойно нн, защото коренът завършва на 'н' (закон), а наставката започва с 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:законъ
Произлиза от съществителното 'закон'. Коренът е общославянски, свързан с понятието за начало и установена норма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законен представител
- законен наследник
- законен срок
- законен лихвен процент
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
