законороден
[zɐkonoˈrɔdɛn]
законороден значение:
Какво е законороден? Роден в рамките на валиден граждански или църковен брак; брачен.
1. (право) Роден в рамките на валиден граждански или църковен брак; брачен.
- Ударение
- законоро̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-ко-но-ро-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- законородени
Примери за използване на законороден
(право)
- В миналото правата на законородените и извънбрачните деца се различаваха съществено.
- Той беше признат за единствен законороден наследник на титлата.
Антоними на законороден
Как се пише законороден
Грешни изписвания: законо-роден, зъконороден, закунороден, законуроден, законоруден
Сложните прилагателни имена, чиито основи са в подчинителна връзка (роден по закон), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:закон + роден
Сложна дума, съставена от основите на 'закон' и причастието 'роден', свързани със съединителна гласна 'о'. Калка на юридически термини от латински или западноевропейски езици (напр. legitimate).
Употреба
Чести словосъчетания:
- законородено дете
- законороден син
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
