закоравея
[zɐkorɐˈvɛjɐ]
закоравея значение:
Какво е закоравея? Ставам твърд, втвърдявам се (за материя, почва, хляб и др.).
1. (пряко) Ставам твърд, втвърдявам се (за материя, почва, хляб и др.).
2. (преносно) Ставам безчувствен, губя способността си да изпитвам състрадание или емоции.
3. (преносно) Утвърждавам се в някакви (обикновено лоши) навици или убеждения; ставам непоправим.
- Ударение
- закораве́я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ко-ра-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- закоравявам
Примери за използване на закоравея
(пряко)
- Хлябът ще закоравее, ако го оставиш на масата без плик.
- Земята закоравя от сушата и стана трудна за копаене.
(преносно)
- Сърцето му закоравя от толкова много несгоди.
- Душата ѝ беше закоравяла за чуждата болка.
(преносно)
- Той е закоравял престъпник, който не подлежи на превъзпитание.
- Закоравял ерген.
Синоними на закоравея
Антоними на закоравея
Как се пише закоравея
Грешни изписвания: закулавея, закоравя, зъкоравея, закуравея, закоръвея
Думата се пише с о в корена – от корав. В края завършва на -я в 1 л. ед.ч. сег. време, но в 3 л. мн.ч. е закоравеят.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коравъ
Произлиза от прилагателното 'корав' (твърд, як), което има общославянски корен, свързан със значението за твърдост и сухота.
Употреба
Чести словосъчетания:
- закоравял престъпник
- закоравял егоист
- сърцето ми закоравя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
