закореняване
[zakorɛˈnʲavanɛ]
закореняване значение:
Какво е закореняване? Процес на образуване и развиване на корени от растение или резник в почвата.
1. (ботаника) Процес на образуване и развиване на корени от растение или резник в почвата.
2. (преносно) Трайно установяване, затвърждаване на навици, обичаи, предразсъдъци или чувства.
- Ударение
- закореня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ко-ре-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- закоренявания
Примери за използване на закореняване
(ботаника)
- Използването на хормони стимулира по-бързото закореняване на резниците.
- Закореняването на младите фиданки е критичен етап.
(преносно)
- Закореняването на демократичните ценности изисква време и усилия.
- Това доведе до закореняване на омразата между двата рода.
Синоними на закореняване
Как се пише закореняване
Грешни изписвания: закореневане, зъкореняване, закуреняване, закоренявъне
Изписва се с я (закореняване) след мека съгласна в наставката на глагола.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
От глагола „закоренявам“. Коренът е „корен“, означаващ пускане на корени или установяване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трайно закореняване
- дълбоко закореняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
