закънтя
[zakɐnˈtʲa]
закънтя значение:
Какво е закънтя? Започвам да издавам силен, ясен и продължителен звънтящ звук или ехо.
1. (звук) Започвам да издавам силен, ясен и продължителен звънтящ звук или ехо.
- Ударение
- закънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-кън-тя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- няма
- Видова двойка
- закънтявам
Примери за използване на закънтя
(звук)
- Камбаната внезапно ще закънтя над селото.
- Гласът му ще закънтя в празната зала.
Как се пише закънтя
Грешни изписвания: закънтявам, закънтея, зъкънтя, закантя
Пише се с ъ в корена. Ударението пада на последната сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кънтя
Звукоподражателен корен 'кън-' + наставка и представка 'за-' (начало на действие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- закънтя глас
- закънтя смях
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
