Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заличител

[zɐliˈt͡ʃitɛl]

заличител значение:

Какво е заличител? Вещество, инструмент или лице, което премахва, изтрива или унищожава запис, следа или белег.

1. (техническо) Вещество, инструмент или лице, което премахва, изтрива или унищожава запис, следа или белег.
Ударение
заличѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ли-чи-тел
Род
мъжки
Мн. число
заличители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заличител

(техническо)
  • Химическият заличител премахна мастилото от хартията без следа.
  • В правния мир той действаше като заличител на стари задължения чрез давност.

Синоними на заличител

Антоними на заличител

Как се пише заличител

Грешни изписвания: залечител, заличитеу, зъличител, залйчител, заличйтел

Пише се с и във втората сричка (от корена лик/лице, не лек).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лице
Суфиксално образувание от глагола 'залича' (правя да няма лице/образ) + наставка '-тел' за деец.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • химически заличител
  • заличител на следи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.