залъкатуша
[zɐɫɐkɐˈtuʃɐ]
залъкатуша значение:
Какво е залъкатуша? Започвам да се движа на зигзаг, правя извивки (за река, път или движещ се обект).
1. (пряко) Започвам да се движа на зигзаг, правя извивки (за река, път или движещ се обект).
2. (преносно) Започвам да вървя несигурно, олюлявайки се настрани (обикновено за човек).
- Ударение
- залъкату̀ша
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-лъ-ка-ту-ша
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- залъкатушвам
Примери за използване на залъкатуша
(пряко)
- Реката залъкатуша из равнината, образувайки живописни меандри.
- Пътеката стръмно се спусна и залъкатуша между дърветата.
(преносно)
- Пияният мъж се изправи и залъкатуша към изхода.
Синоними на залъкатуша
Антоними на залъкатуша
Как се пише залъкатуша
Грешни изписвания: залакатуша, залъкатоша, зълъкатуша, залъкътуша
Думата се пише с ъ в корена (от лъка) и у в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъка
Образувано от префикс 'за-' (начало на действие) и корен 'лъка' (извивка, кривина на река), свързано със старобългарската дума 'лѫка'. Думата описва движение, следващо извивките на терена.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
