замънкване
[zamɐŋkvɐnɛ]
замънкване значение:
Какво е замънкване? Действието по глагола 'замънквам'; започване да се говори неясно, тихо или с прекъсвания (обикновено от притеснение или неувереност).
1. (пряко) Действието по глагола 'замънквам'; започване да се говори неясно, тихо или с прекъсвания (обикновено от притеснение или неувереност).
- Ударение
- замъ̀нкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-мън-ква-не
- Род
- среден
- Мн. число
- замънквания
Примери за използване на замънкване
(пряко)
- Неувереното замънкване на ученика издаде, че не си е научил урока.
- След кратко замънкване той призна вината си.
Синоними на замънкване
Антоними на замънкване
Как се пише замънкване
Грешни изписвания: замънване, зъмънкване, заманкване, замънквъне
Пише се с ъ в корена (мънкам) и окончание -не за отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мънкам
Отглаголно съществително от глагола 'замънквам', който е производен на звукоподражателния корен 'мън-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- плахо замънкване
- неразбираемо замънкване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
