занемяване
[zɐnɛˈmʲavɐnɛ]
занемяване значение:
Какво е занемяване? Загуба на способността за говор (временно или постоянно).
1. (медицина) Загуба на способността за говор (временно или постоянно).
2. (преносно) Състояние на пълно мълчание, породено от силна емоция (ужас, възхищение, изненада).
- Ударение
- занемЯване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-не-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- занемявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на занемяване
(медицина)
- След инсулта настъпи временно занемяване.
(преносно)
- Публиката изпадна в занемяване пред майсторското изпълнение.
- Новината предизвика пълно занемяване в залата.
Синоними на занемяване
Антоними на занемяване
Как се пише занемяване
Грешни изписвания: занемеване, зънемяване, занемявъне
Пише се с 'я' в суфикса под ударение и след мека съгласна (променливо 'я').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нѣмъ
От глагола 'занемявам', производен на прилагателното 'ням' (старобълг. нѣмъ - който не говори неясно или никак).
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно занемяване
- пълно занемяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
