заничане

[zɐˈnit͡ʃɐnɛ]

Ударение: занѝчане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: за-ни-ча-не
Род: среден
Мн. число: заничания

Докладвай грешка в описанието

Как се пише заничане

Грешни изписвания: заничъне, заничани, зъничане, занйчане

Думата е отглаголно съществително име, завършващо на -не. В единствено число окончанието е -е, а не -и или -ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:никнѫти

Произлиза от глагола 'заничам', който е дериват на корена 'ник-' (никна, пониквам) с префикс 'за-'. Първоначалното значение е свързано с навеждане надолу (ничком), а впоследствие се развива в значението на 'надничане', 'поглеждане'.

Употреба

Чести словосъчетания:

любопитно заничане
постоянно заничане
заничане през прозореца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.