заобляне
[zɐˈɔblʲɐnɛ]
заобляне значение:
Какво е заобляне? Действието по придаване на кръгла, овална или дъгообразна форма на предмет или повърхност; премахване на ръбове или остри ъгли.
1. (общо) Действието по придаване на кръгла, овална или дъгообразна форма на предмет или повърхност; премахване на ръбове или остри ъгли.
2. (преносно) Смекчаване на тон, израз или ситуация; избягване на категоричност или острота в общуването.
- Ударение
- зао̀бляне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-об-ля-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заобляния
Примери за използване на заобляне
(общо)
- Заоблянето на ъглите на масата предотвратява наранявания.
- В процеса на заобляне камъкът придоби гладка форма.
(преносно)
- Политикът прибегна до заобляне на фразите, за да не обиди опонентите си.
Синоними на заобляне
Как се пише заобляне
Грешни изписвания: заоблеване, заоблане, зъобляне, заубляне
Думата е отглаголно съществително от глагола заоблям (III спрежение). Пише се с я в суфикса (-яне), тъй като основната гласна на глагола е 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обълъ
Произлиза от прилагателното 'объл' (кръгъл, сферичен), което има общославянски корен. Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни '-не' от глагола 'заоблям'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заобляне на ръбове
- заобляне на формите
- фино заобляне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
