запламтя
[zɐplɐmˈtʲa]
запламтя значение:
Какво е запламтя? Започвам да горя със силен пламък; избухвам в пламъци.
1. (пряко) Започвам да горя със силен пламък; избухвам в пламъци.
2. (преносно) Зачервявам се силно от вълнение, срам или физическо усилие (за лице, бузи).
3. (преносно) Изпълвам се със силно чувство или страст; светя (за поглед/очи).
- Ударение
- запламтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-плам-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- запламтявам
Примери за използване на запламтя
(пряко)
- Сухите дърва веднага запламтяха в камината.
(преносно)
- Лицето ѝ запламтя от срам след направената забележка.
(преносно)
- Очите му запламтяха от гняв.
Антоними на запламтя
Как се пише запламтя
Грешни изписвания: запламта, зъпламтя, заплъмтя
Думата се пише със з в представката за-. В края завършва на -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пламък
Представка 'за-' (начало на действие) + глагол 'пламтя' (горя с пламък), производен от 'пламък'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бузите запламтяха
- огънят запламтя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
