Dumite-BG – онлайн речник за българския език

запленяване

[zɐplɛˈɲavɐnɛ]

запленяване значение:

Какво е запленяване? Действието по вземане в плен на вражески войници или техника.

1. (военно дело) Действието по вземане в плен на вражески войници или техника.
2. (преносно) Силно увличане, очароване или покоряване на нечие внимание/сърце.
Ударение
запленя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пле-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
запленявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запленяване

(военно дело)
  • Запленяването на вражеския обоз осигури провизии за седмици напред.
(преносно)
  • Това беше мигновено запленяване от красотата на природата.
  • Публиката наблюдаваше спектакъла с пълно запленяване.

Антоними на запленяване

Как се пише запленяване

Грешни изписвания: заплениаване, запленява не, зъпленяване, запленявъне
Пише се с 'я' след 'н' (променливо я), тъй като в глагола 'запленявам' ударението пада върху следващата гласна или според морфологичния модел на наставката -явам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:плен
Отглаголно съществително от 'запленявам', произлизащо от корен 'плен' (робство, неволя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запленяване на имущество
  • пълно запленяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.