Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заповед

[ˈzapovɛt]

заповед значение:

Какво е заповед? Официално писмено или устно нареждане, издадено от началник или орган на властта, което е задължително за изпълнение.

1. (администрация) Официално писмено или устно нареждане, издадено от началник или орган на властта, което е задължително за изпълнение.
Ударение
за'повед
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-по-вед
Род
женски
Мн. число
заповеди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заповед

(администрация)
  • Директорът подписа заповед за назначаване на новите служители.
  • Войниците изпълниха заповедта без колебание.

Синоними на заповед

Антоними на заповед

Как се пише заповед

Грешни изписвания: заповет, зъповед, запувед
Думата завършва на звучна съгласна д, която при изговор се обеззвучава до 'т'. Проверката се прави чрез формите, където след нея има гласна: заповеди.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заповѣдь
Наследствена дума от старобългарски (заповѣдь), образувана от глагола 'заповѣдати' (нареждам, съобщавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • давам заповед
  • изпълнявам заповед
  • заповед за арест
  • министерска заповед
Фразеологизми:
  • по заповед на щуката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.