заповеднически
[zɐpoˈvɛdnit͡ʃɛski]
заповеднически значение:
Какво е заповеднически? Който изразява заповед, категорично искане или нетърпимост към възражения; властен, настойчив, строг.
1. (пряко) Който изразява заповед, категорично искане или нетърпимост към възражения; властен, настойчив, строг.
2. (граматика (като наречие)) По начин, присъщ на човек, който заповядва; властно, повелително.
- Ударение
- заповèднически
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- за-по-вед-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заповеднически
Примери за използване на заповеднически
(пряко)
- Той посочи вратата със заповеднически жест.
- В гласа ѝ се прокраднаха заповеднически нотки.
(граматика (като наречие))
- Тя се обърна и извика заповеднически към тълпата.
- Гледаше заповеднически и никой не смееше да го прекъсне.
Синоними на заповеднически
Как се пише заповеднически
Грешни изписвания: заповедничестки, заповедничиски, зъповеднически, запуведнически, заповеднйчески, заповедническй
Думата се пише с е в наставката -ески (от -чески). Проверката може да се направи чрез морфологичен анализ: корен заповед + наставка -нически.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заповед
Произлиза от съществителното 'заповед' (от старобългарски 'заповѣдь') + наставката за образуване на относителни прилагателни '-нически'. Връзката е с идеята за власт, разпореждане и йерархия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заповеднически тон
- заповеднически глас
- заповеднически жест
- заповеднически маниер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
