запокитя
[zɐpoˈcitʲɐ]
запокитя значение:
Какво е запокитя? Хвърлям нещо със сила и замах надалеч или небрежно; запращам.
1. (разговорно) Хвърлям нещо със сила и замах надалеч или небрежно; запращам.
2. (преносно) Изоставям някого или нещо на произвола на съдбата (рядка употреба).
- Ударение
- запокѝтя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-по-ки-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- запокитя се
- Видова двойка
- запокитвам
Примери за използване на запокитя
(разговорно)
- Ядосаният мъж запокити телефона си в стената.
- Тя запокити чантата си в ъгъла и се тръшна на дивана.
(преносно)
- Запокитиха го в най-затънтеното село да работи.
Как се пише запокитя
Грешни изписвания: запукитя, запокита, зъпокитя, запокйтя
Думата се пише с о в представката по- и корен -кит-. Окончанието в 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:китя
Образувано от префикса 'за-' и диалектния или разговорен корен, свързан с глагола 'китя' или 'кита' (в смисъл на слагам, мятам). Вероятно семантично развитие от 'украсявам' към 'мятам' (както 'накичвам' може да значи 'удрям' в жаргона) или връзка с корен за рязко движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запокитя надалеч
- запокитя в ъгъла
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
