запориране
[zapoˈriranɛ]
запориране значение:
Какво е запориране? Юридическо действие по налагане на запор; официална забрана за разпореждане с движимо имущество или парични средства на длъжник.
1. (право) Юридическо действие по налагане на запор; официална забрана за разпореждане с движимо имущество или парични средства на длъжник.
- Ударение
- запорѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-ри-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запорирания
Примери за използване на запориране
(право)
- Частният съдебен изпълнител нареди запориране на банковите сметки на фирмата.
- Запорирането на заплатата не може да надвишава законоустановения минимум.
Синоними на запориране
Антоними на запориране
Как се пише запориране
Грешни изписвания: запуриране, зъпориране, запорйране, запориръне
Думата се пише с о (запорирам), тъй като произлиза от корена пор (запор).
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:запор
От съществителното 'запор' (преграда, спиране), навлязло в юридическата лексика със значение на налагане на забрана върху разпореждане с имущество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запориране на сметки
- запориране на имущество
- незаконно запориране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
