запорче
[zaˈpɔrt͡ʃe]
запорче значение:
Какво е запорче? Тревисто едногодишно растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae) с разклонено стъбло и виолетови, сини, розови или бели цветове, завършващи с шпора; полска ралица.
1. (ботаника) Тревисто едногодишно растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae) с разклонено стъбло и виолетови, сини, розови или бели цветове, завършващи с шпора; полска ралица.
- Ударение
- запо̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- запорчета
Примери за използване на запорче
(ботаника)
- Обикновеното запорче (Consolida regalis) се среща често като плевел в житните посеви.
- В народната медицина отварата от запорче се е използвала предпазливо поради отровните му свойства.
Синоними на запорче
Как се пише запорче
Грешни изписвания: запорчи, запаорче, зъпорче, запурче
Думата се пише с о в корена (от запор) и завършва на -че, което е наставка за умалителност или (в случая) за формиране на видово име в среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:запирам
Произлиза от глагола 'запирам'/'запъвам', вероятно поради формата на цвета, който има шпора (наподобяваща преграда или запънка), или поради народни вярвания за спиране на болестни процеси (кръвотечение). Връзката е семантично аналогична на латинското наименование (Consolida - заздравявам, съединявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обикновено запорче
- източно запорче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
