запояване
[zɐpoˈjavɐnɛ]
- Ударение
- запоя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запоявания
Как се пише запояване
Грешни изписвания: запоиване, запояне, зъпояване, запуяване, запоявъне
Пише се с 'я' след 'о', съгласно правилата за гласните в окончанията на отглаголните съществителни от този тип.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поити
Първоначално значение 'поя, давам вода'. В технически смисъл се развива като метафора за съединяване чрез разтопен (течен) метал.
Употреба
Чести словосъчетания:
- меко запояване
- твърдо запояване
- ултразвуково запояване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
