заприличване
[zɐpriˈlit͡ʃvɐnɛ]
заприличване значение:
Какво е заприличване? Процесът, при който някой или нещо започва да придобива прилика с друг обект или субект.
1. (общо) Процесът, при който някой или нещо започва да придобива прилика с друг обект или субект.
- Ударение
- заприлѝчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-при-лич-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заприличвания
Примери за използване на заприличване
(общо)
- С годините се забелязваше заприличване на сина с бащата.
- Това заприличване на ситуацията с минали събития беше тревожно.
Синоними на заприличване
Антоними на заприличване
Как се пише заприличване
Грешни изписвания: запреличване, зъприличване, запрйличване, заприлйчване, заприличвъне
Пише се с 'и' в корена (от лик, приличам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ликъ
Произлиза от корена 'лик' (лице, образ), преминал в 'прилика'. Формирано от глагола 'заприличвам' (почвам да приличам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- поразително заприличване
- постепенно заприличване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
