Dumite-BG – онлайн речник за българския език

запръхтявам

[zɐprɐxˈtʲavɐm]

запръхтявам значение:

Какво е запръхтявам? Започвам да пръхтя (за кон или друго животно) – да издавам силен шум чрез издухване на въздух през ноздрите.

1. (пряко) Започвам да пръхтя (за кон или друго животно) – да издавам силен шум чрез издухване на въздух през ноздрите.
2. (преносно) За човек: започвам да дишам тежко и шумно от умора, яд или възмущение.
Ударение
запръхтя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-пръх-тя-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
запръхтя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запръхтявам

(пряко)
  • Конят запръхтява неспокойно, усетил наближаващата буря.
(преносно)
  • Той се изчерви и запръхтява от гняв срещу несправедливостта.

Как се пише запръхтявам

Грешни изписвания: запрехтявам, запрахтявам, зъпръхтявам, запръхтявъм
Коренът се пише с 'ъ' (пръх), а наставката е '-явам' (променливо 'я'), тъй като ударението пада върху нея.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пръхтя
Произлиза от звукоподражателния корен 'пръх' (свързан с издишване на въздух) + наставка за несвършен вид. Образувана от 'запръхтя' (свършен вид) + наставка '-вам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запръхтявам от яд
  • запръхтявам от умора

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.