заставя
[zɐˈstavʲɐ]
заставя значение:
Какво е заставя? Принуждавам някого да извърши нещо против волята си; насилвам.
1. (общо) Принуждавам някого да извърши нещо против волята си; насилвам.
- Ударение
- заста̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ста-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- заставям
Форми на думата заставя 52
- заставят
- заставете
- заставеше
- заставейки
- заставел
- заставела
- заставели
- заставело
- заставелия
- заставелата
- заставелите
- заставелият
- заставелото
- заставен
- заставена
- заставени
- заставено
- заставения
- заставената
- заставените
- заставеният
- заставеното
- заставех
- заставеха
- заставехме
- заставехте
- заставещ
- заставеща
- заставещи
- заставещо
- заставещия
- заставещата
- заставещите
- заставещият
- заставещото
- застави
- заставим
- заставиш
- заставите
- заставил
- заставила
- заставили
- заставило
- заставилия
- заставилата
- заставилите
- заставилият
- заставилото
- заставих
- заставиха
- заставихме
- заставихте
Примери за използване на заставя
(общо)
- Обстоятелствата го заставиха да продаде къщата.
- Никой не може да ме застави да говоря.
Как се пише заставя
Грешни изписвания: заставе, зъставя, застъвя
Окончанието е -я (за II спрежение или свършен вид), не 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ставити
От каузативния глагол 'ставити' (карам да стои), сродно със 'стоя'. Значението еволюира от 'поставям в положение' към 'принуждавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заставя някого да
- заставя със сила
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.