заточа
[zɐˈtɔt͡ʃɐ]
заточа значение:
Какво е заточа? Изпращам някого насилствено в отдалечено място за наказание (на заточение).
1. (история/право) Изпращам някого насилствено в отдалечено място за наказание (на заточение).
2. (бита) Направям остър (нож, сечиво) чрез триене в камък или шмиргел.
- Ударение
- зато̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-то-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- заточа се
- Видова двойка
- заточвам
Примери за използване на заточа
(история/право)
- Царят заповяда да заточат предателя на самотен остров.
(бита)
- Трябва да заточа ножовете преди да започна да режа месото.
Синоними на заточа
Антоними на заточа
Как се пише заточа
Грешни изписвания: заточь, зъточа, затуча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*točiti (тека/движа се) / *točiti (остря)
Омонимия на два различни корена. 1. От 'ток', 'тека' – запращам някого надалеч (по течението). 2. От 'точа' – остря инструмент чрез триене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заточа нож
- бъда заточен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
