заточеник
[zɐˈtɔt͡ʃɛnik]
заточеник значение:
Какво е заточеник? Човек, който е насилствено изпратен да живее в отдалечено място като наказание; изгнаник.
1. (История/Право) Човек, който е насилствено изпратен да живее в отдалечено място като наказание; изгнаник.
- Ударение
- зато̀ченик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-то-че-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заточеници
Примери за използване на заточеник
(История/Право)
- Много български революционери са били заточеници в Диарбекир.
- Романът описва тежкия живот на един сибирски заточеник.
Как се пише заточеник
Грешни изписвания: заточeник, затученик, зъточеник, заточенйк
Думата се пише с о във втората сричка (от ток, точя).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заточити
Произлиза от глагола 'заточа' (изпращам в изгнание). Етимологията вероятно се свързва с корена 'ток' (течение) - 'да изпратиш някого по течението', 'далеч отвъд реката/морето'. В старобългарски: заточьникъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически заточеник
- вечен заточеник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
