затуля
[zaˈtulʲɤ]
затуля значение:
Какво е затуля? Закривам нещо, препречвам видимостта или достъпа на светлина към него.
1. (пряко) Закривам нещо, препречвам видимостта или достъпа на светлина към него.
2. (преносно) Защитавам или прикривам нечия вина или грешка.
- Ударение
- зату̀ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ту-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- затулям
Примери за използване на затуля
(пряко)
- Облакът затули слънцето и стана мрачно.
- Тя затули очите си с ръка, за да не гледа.
(преносно)
- Опита се да затули скандала, но журналистите разбраха.
- Майката все се опитваше да затули пакостите на сина си.
Как се пише затуля
Грешни изписвания: затоля, зътуля
Думата се пише с у в корена (от туля).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тулити
От праславянския корен *tuliti (крия, подслонявам, пъхам). Сродна с „туля“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- затуля светлината
- затуля слънцето
- затуля гледката
Фразеологизми:
- затуля (нечии) очи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
