зачета
[zaˈt͡ʃɛtɐ]
зачета значение:
Какво е зачета? Признавам валидността на нещо (документ, резултат, стаж); приемам нещо за действително или изпълнено.
1. (административен/образование) Признавам валидността на нещо (документ, резултат, стаж); приемам нещо за действително или изпълнено.
2. (пряко) Започвам да чета (текст, книга).
- Ударение
- зачѐта
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-че-та
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- зачитам
Примери за използване на зачета
(административен/образование)
- Комисията реши да не му зачете последния опит.
- Ще ти зачета изпита, ако предадещ курсовата работа.
(пряко)
- Тя седна удобно и зачете новия роман.
Синоними на зачета
Антоними на зачета
Как се пише зачета
Грешни изписвания: зачита, зъчета
Във формата за свършен вид гласната в корена е 'е' (зачета), докато в несвършен вид е 'и' (зачитам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чести
Образувана от префикс 'за-' + корен 'чета' (или 'читам'). Думата носи нюанси както за започване на действие (четене), така и за признаване/уважение (от 'чест').
Употреба
Чести словосъчетания:
- зачета стаж
- зачета гол
- зачета точка
- зачета книга
Фразеологизми:
- зачета за нищо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
