зван
[zvan]
зван значение:
Какво е зван? Който е поканен или повикан да дойде някъде.
1. (пряко) Който е поканен или повикан да дойде някъде.
2. (остаряло) Който носи дадено име; именуван.
- Ударение
- зва̀н
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- зван
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звани
- Вид
- несвършен
Примери за използване на зван
(пряко)
- На сватбата присъстваха много звани и незвани гости.
- Той се чувстваше като зван гост в този дом.
(остаряло)
- Героят, зван Крали Марко, е възпят в песните.
Как се пише зван
Грешни изписвания: звън
Думата се пише със 'а'. Да не се бърка със съществителното 'звън' (звук).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъвати
Минало страдателно причастие от глагола 'зова' (викам, назовавам). Произлиза от праславянския корен *zъvati.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зван гост
Фразеологизми:
- зван и незван
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
