Dumite-BG – онлайн речник за българския език

звездотърсач

[zvɛzdotɐrˈsatʃ]

звездотърсач значение:

Какво е звездотърсач? Човек, който наблюдава небето и търси нови звезди или небесни тела; мечтател.

1. (поетично / астрономия) Човек, който наблюдава небето и търси нови звезди или небесни тела; мечтател.
2. (шоубизнес) Човек, който издирва нови таланти (бъдещи 'звезди').
Ударение
звездотърса̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
звез-до-тър-сач
Род
мъжки
Мн. число
звездотърсачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звездотърсач

(поетично / астрономия)
  • Старият звездотърсач прекарваше нощите си при телескопа.
  • В душата си той си остана романтичен звездотърсач.
(шоубизнес)
  • Известният продуцент се изявяваше като звездотърсач по музикалните конкурси.

Как се пише звездотърсач

Грешни изписвания: звездо търсач, звездутърсач, звездотарсач, звездотърсъч

Сложни съществителни, образувани с помощта на съединителна гласна (-о-), се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:звезда + търся
Поетична или метафорична конструкция от 'звезда' и глагола 'търся'. Вероятно влияние от английски (stargazer - макар значението да е различно, или star searcher).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.