звездъ

мн. звездѝ, ж.

1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.
2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди.
3. Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден.
4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.

* Виждам звезди по бял ден. — Получавам силен удар или плесница, обикн. по главата.
* Изгрява ми звездата. — Неочаквано получавам или добивам нещо голямо, някакъв голям успех.
* Свалям звезди от небето. — Давам големи обещания на някого.