звуков
[zvuˈkɔf]
звуков значение:
Какво е звуков? Който се отнася до звука, до неговите физически свойства или разпространение.
1. (Физика) Който се отнася до звука, до неговите физически свойства или разпространение.
2. (Техника) Който служи за записване, възпроизвеждане или обработка на звук.
3. (Лингвистика) Който се състои от звукове на речта; фонетичен.
- Ударение
- зву̀ков
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зву-ков
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звукови
Примери за използване на звуков
(Физика)
- Самолетът премина звуковата бариера.
- Звуковите вълни се разпространяват по-бързо във вода, отколкото във въздух.
(Техника)
- Инженерът обработи звуковия файл.
- Трябва да инсталираме нова звукова карта на компютъра.
(Лингвистика)
- Звуковият състав на думата е сложен.
- Звукови промени в езика.
Как се пише звуков
Грешни изписвания: звукъв, звукоф, звоков, звукув
Думата се пише с в в края (проверка: звукови). Втората гласна е о, тъй като наставката е -ов.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
Произлиза от старобългарската дума звѫкъ, с корен от праславянското *zvonъ / *zvukъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звукова бариера
- звукова вълна
- звуков сигнал
- звуков оператор
- звукова карта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
