звукозапис
[zvukozˈzapis]
звукозапис значение:
Какво е звукозапис? Технологичен процес на регистриране на звукови вълни върху носител (лента, диск, цифров файл) за последващо възпроизвеждане.
1. (техника) Технологичен процес на регистриране на звукови вълни върху носител (лента, диск, цифров файл) за последващо възпроизвеждане.
2. (пряко) Самият записан материал; запис.
- Ударение
- звукоза̀пис
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-за-пис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звукозаписи
Примери за използване на звукозапис
(техника)
- Студиото е оборудвано с модерна техника за звукозапис.
- Цифровият звукозапис измести аналоговия.
(пряко)
- Звукозаписът от интервюто беше с лошо качество.
- В архива се пазят уникални звукозаписи на фолклорни песни.
Синоними на звукозапис
Как се пише звукозапис
Грешни изписвания: звукузапис, звуко запис, звокозапис, звукозъпис, звукозапйс
Сложно съществително, пише се слято със съединителна гласна -о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук + запис
Сложна дума, образувана от основите 'звук' и 'запис'. Вероятно калка от немски (Tonaufnahme) или руски (звукозапись).
Употреба
Чести словосъчетания:
- студиен звукозапис
- цифров звукозапис
- магнитен звукозапис
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
