звукопис
[zvu ko 'pis]
звукопис значение:
Какво е звукопис? Стилистичен похват в поезията и прозата, при който чрез подбор и повторение на определени звукове се цели създаване на слухова картина или емоционално внушение.
1. (Литературознание) Стилистичен похват в поезията и прозата, при който чрез подбор и повторение на определени звукове се цели създаване на слухова картина или емоционално внушение.
- Ударение
- зву'копис
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-пис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звукописи
Примери за използване на звукопис
(Литературознание)
- В стихотворението „Градушка“ Яворов използва майсторски звукопис, за да пресъздаде тропота на ледените зърна.
- Алитерацията и асонансът са основни елементи на звукописа.
Синоними на звукопис
Как се пише звукопис
Грешни изписвания: звукупис, звокопис, звукопйс
Съединителната гласна между двата корена е о. Втората част завършва на с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук + пиша
Сложна дума, съставена от основите на „звук“ и „пис“ (от писане). Терминологична калка на чужди литературни понятия (напр. немското Lautmalerei).
Употреба
Чести словосъчетания:
- богат звукопис
- поетичен звукопис
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
